Манастирът”Свети Георги” е единственият действащ мъжки манастир в Югоизточна България и представлява забележителен паметник на архитектурата от Възраждането. Първоначално сградата била еднокорабна, но била опожарена и разрушена от турците, за което свидетелства голямата обгоряла икона на св. Георги от 1607 г. Още три малки икони свидетелстват за съществуването на храма: ”Св.Харалампий” от 1816г., ”Св.Георги” и “Източник Изцеления” от 1818 г. с гръцки надписи. Сегашната църква е издигната през 1856 г. по време на турското робство със средствата на християнското население. Новият храм прикрива стария и само фасадата му е останала като спомен от далечния VІІвек. Липсват стенописи, поради сравнително новия архитектурен облик на църквата. Олтарът е изработен от неизвестен майстор. От средата на ХІХ век датират много ценни икони на св. Богородица, св. Георги, св. Мина и св. Николай. През 1945 г. манастирската църква се разширява, като се дострояват два странични престола - единият на св. Николай Мириклийски, а другият на св. мъченици София, Вяра, Надежда и Любов. Интерес представлява каменната икона на св. Георги, намираща се над входа на църквата. През 60-те години на ХХ век е била построена и днешната камбанария на манастира, с височина около 20 метра.